вторник, 12 юни 2018 г.

MerMay 2018 или за ползите от предизвикателствата



В края на миналия месец приключи поредното предизвикателство за рисуване, в което се включих. Става дума за MerMay, което е предизвикателство за рисуване по една русалка всеки ден от месец май. Не е нещо, което лично аз бих се захванала да го правя всяка година, тъй като тематиката е доста конкретна и специфична, но за един път беше наистина вълнуващо преживяване. :)

Докато си рисувах русалките ден след ден, се замислих, че съм много по-спокойно и уверена, че мога да докарам до край предизвикателството, независимо, че става дума за русалки. Разсъждавайки над това, достигнах до няколко интересни извода как и с какво са ми помогнали участията ми в редица предизвикателства за рисуване и не само. 

Споделям Ви ги, надявайки се да Ви убедя, че да подхванете своето първо 30-дневно предизвикателство има много плюсове отвъд просто да правите нещо всеки ден в продължение на определен период. Независимо какво предизвикателство си изберете – дали да тичате всеки ден; дали да правите по една картичка всеки ден; дали да пишете всеки ден в своя журнал или каквото друго решите – то нещата, които ще Ви споделя сега са съпоставими за всеки тип предизвикателство: 


1. Придобиваш увереност и вяра в себе си: 
Ако успееш да рисуваш/пишеш/четеш всеки ден в продължение на 30 дни, то при всяко следващо предизвикателство, дори да е извън зоната ти на комфорт и да е по-специфично, то нито за миг няма да се притесниш, че не можеш да го докараш до край. Успешно завършен 30-дневен проект ти дава сила и буквално безочлива вяра, че няма шанс да не завършиш това предизвикателство. Защо? Защото си успявал преди и знаеш как точно да си подготвиш нещата, знаеш кои са ти „препъни камъчетата“ и как да ги преодоляваш. :)

2. Създаваш навик да твориш/правиш нещо всеки ден: 
Дори през този месец на предизвикателство да има дни, в които няма как да правиш това, което е определено за предизвикателството, то вероятно поне 80% от времето, ще правиш нещо всеки ден, ще си намерил време за него в деня си, ще сядаш и ще го правиш без да се замисляш (както сутрин ставаме и първата ни работа е да си измием зъбите или да пуснем водата за сутрешното ни кафе). Когато това предизвикателство приключи, дори следващите месеци да не правиш подобни предизвикателства (препоръчително е да си прави човек почивки), в момента, в който решиш отново да подхванеш някое предизвикателство ще е като никога да не си спирал да го правиш. Навикът бързо ще се намести там, където е бил преди - между сутрешната ти чаша кафе и проверката на мейлите; докато си ядеш обяда в офиса или вечер веднага щом се прибереш от работа. Мозъчето ти има изградена идея как нещата да се случват и затова веднага се адаптира. 

3. Научаваш се да приоритезираш задачите си: 
Да рисуваш всеки ден или да правиш каквото и да е нещо всеки ден изисква от теб да направиш избор. В началото човек не го осъзнава, но в един момент това, че намираш начини да интегрираш дадено занимание в ежедневната си рутина, те кара да се научаваш по-добре да си определяш и разпределяш задачите в деня и във времето, което имаш. Решението да правиш нещо всеки ден, провокира нуждата нещо друго да си отиде от задачите ти, за да освободи място на предизвикателството и това ни принуждава да се вгледаме какво е важно за нас, за да не махнем нещо значимо от рутината ни. 

4. Ставаш по-добър, по-бърз и по-ефективен: 
Простичката истина е, че колкото повече и по-продължително правим нещо – ставаме по-добри и по-бързи в правенето му. Разбира се, при всеки човек е различно в кой етап какво развитие ще достигне, но както казва Мечо Пух „Колкото повече – толкова повече“. 
За участието ми в MerMay 2018 реших да правя скици, каквито правих за INKtober 2017. За сравнение – миналия октомври за INKtober да направя една скица на чиби ми отнемаше между 15 минути до 1 час, а за MerMay тази година – една скица ми отнемаше между 2 до 10 минути. Когато успееш да направиш нещо, дори да ти отнеме адски много време първия път, с всеки следващ път се отпускаш, притеснението изчезва и в един момент съзнанието ти е свободно и ставаш по-ефективен. Защо? Защото си вярваш, че независимо колко време ще отнеме, ще го направиш и това обикновено дава чудодеен ефект върху мозъка ти (който обикновено е в основата на всичките ни проблеми) като го кара да приеме, че дейността, която осъществяваш, не е заплаха за теб и те оставя на мира. И така, ти почваш да правиш нещата по-бързо и по-добре, защото вече ги няма пречките, идващи от съзнанието ти, че е много трудно и не можеш да се справиш и ще се чувстваш после ужасно за себе си. Понякога защитните механизми на мозъка ни са много недружелюбни и не на място проявяващи се. :)

5. Ставаш по-смел: 
Аз не умея да рисувам по моите критерии за рисуване. Доста аматьорски и по детски наивни са моите рисунки и това винаги ме е притеснявало и вероятно ще продължи да ме притеснява още много дълги години. Напълно осъзнавам, че се самообвинявам, че не съм отделяла достатъчно внимание на рисуването през цялото време от съзнателния ми живот. Изоставих го. Не напълно, но не му вярвах, че можем да съществуваме заедно и да сме добър екип – моята ръка и линиите. 
Участията в 30-дневни предизвикателства обикновено е свързано със споделяне в социалните мрежи и това може да бъде много ужасяващо, защото ако сте човек като мен със своите си страхове и притеснения относно уменията си, то да споделите направените рисунки за дадено предизвикателство може да бъде нещо, което сериозно да Ви докара паник атака или период на силна тревожност. В крайна сметка, се осмеляваш да пуснеш каквото си създал, защото да бъдем честни - да отделиш толкова време и енергия да правиш нещо и да не се похвалиш, че си успял, си е грехота и какъвто и да е страх от критика и сравнение с другите, отива на заден план. Поне за мен беше така. Нямаше опция аз да се трудя и да не покажа, че всъщност съм успяла да създавам нещо всеки ден в продължение на 30 дни. И един път осмелил се – виждаш, че хората не са зли, напротив – реагират мило, но в повечето случаи просто не им пука какво и как умееш ти, а какво могат те. Бързо се успокояваш и смело споделяш всеки следващ път като осъществяваш такова предизвикателство, защото се чувстваш добре за себе си и някъде там някой може да се вдъхнови от теб и той да се осмели да се включи и сподели – това е ултимативната радост и признание, че си направил нещо правилно и прекрасно. :)


Това бяха моите пет неща, за чието развитие и подобрение като качества у мен, мога да благодаря на включването си в редица 30-дневни предизвикателства. Надявам се да Ви беше приятно да ги прочетете и дори да не започнете своето първо 30-дневно предизвикателство, то да Ви прехвърля малко увереност и смелост, защото всички ние имаме нужда от нея, за да продължаваме напред и да се осмеляваме да пробваме нови неща, независимо какво крещи мозъкът ни. 

Благодаря Ви, че стигнахте до края и до следващия път! ^^