сряда, 4 януари 2017 г.

Моята 2016 година в книги, цитати и книгоразделители


Досега не бях правила подобна равносметка, но реално започнах да следя какво чета в края на 2014, а в края на 2015 година все още бях далеч от идеята за подобни обзори. 2016 обаче се оказа годината на много нови неща по отношение на книжната ми мания, както и беше годината на създаване на този блог като допълнение към моята страничка. Така, че ми се струва идеален момент за първата ми годишна равносметка в книги. 

През 2017 се случиха много неща в книжно отношение.


Като начало успях да си установя навик да чета всеки ден. Разбира се, нямам предвид да изчитам по 100 страници на ден, а просто всеки божи ден да чета по-малко, каквото и да е, дори, когато въобще, ама въобще не ми се четеше. 

Второ, започнатата през 2015 година идея да споделям любимите си цитати от прочените книги, я превърнах в истинска традиция. Започнах правенето на цитатите, защото съм много зле с графичните програми и реших, че е идеален начин да се упражнявам. С новата 2017 година се надявам да продължа с тази традиция, разбира се, ако си харесам любим цитат от дадената прочетена книга. Никога не е било абсолютно задължително да има такъв цитат и всъщност това е най-важното като поука от годината на цитатите.


Трето, и може би най-специалното нещо за мен, което се случи през 2016, беше започването на нова традиция, която се роди напълно случайно от една ужасяващо възмутила ме книга – рисуването на книгоразделители, вдъхновени от прочетените книги. Нямам книгоразделители на всички прочетени през 2016 година книги, тъй като започнах тази традиция през пролетта, а и сега в края на 2016 година много ме мързеше да рисувам. Истината е, че не съм сигурна дали ще се опитам да установя тази традиция през новата 2017 година, тъй като рисуването на книгоразделители не всеки път ми беше удоволствие, понякога ми носеше доста напрежение със себе си. Всеки път, обаче, когато ги разглеждам – си спомням всяка прочетена книга и усещането, което ми е донесла. Книгоразделителите ми са като капсула на времето, само че книжна. Затова и съм доста раздвоена по отношение на тях. Планирам да се оставя на усещанията си и как ще се чувствам, когато завърша първата си книга за годината. :)


През 2016 година успях да прочета 53 книги. Три повече от предизвикателството ми за годината и някъде около 6-7 повече от 2015 година. Прочела съм повече, няма спор, но се оказа, че съм прочела само един комикс и едва две-три манги (буквално в последния ден от годината ги прочетох тези манги), което не ме кара да се чувствам много горда от себе си. По повод това и други размишления относно целите ми за четене през 2016 година, написах този пост - Какво се случи с книжните ми цели за 2016 и какво предстои през 2017?

Eдно от любимите ми неща в Goodreads е времето за годишната им статистика, където можеш да видиш доста любопитни данни за книгите, които си прочел. Ето ги и тях:

Най-кратката ми книга се оказа „Няма да получите омразата ми“ от Антоан Лейри (изд. Сиела) – 80 страници, а най-дългата, напълно очаквано е „Щиглецът“ от Дона Тарт (изд. Еднорог) – цели 960 страници. Признавам, че се пръскам по шевовете от гордост. :Р

С най-висок популярност в Goodreads се оказа „Изборът“ от Кийра Кас (изд. Егмонт), а най-малко популярна от прочетените ми книги е „Как да сложим край на безпорядъка“ от Питър Уолш (изд. Локус). Мисля, че мога да си обясня защо книгата на Питър Уолш е толкова непопулярна. С това заглавие е все едно публично да признаеш, че си мърляч и не можеш да си държиш живота подреден. :Р Книгата, всъщност, дава много интересен поглед към живота на американците, което намерих за много любопитно.

Накрая, в статистиката на Goodreads идва книгата с най-висок рейтинг и напълно логично, при мен това е „Няма да получите омразата ми“ от Антоан Лейри (изд. Сиела).

И като приключих със статистиката на Goodreads, е време за моята лична класация:

1. Най-лошата книга за 2016: „Мотивация for Dummies” от Джилиан Бърн (изд. АлексСофт). Първата ми и единствена засега книга, която е получавала оценка от една звезда, която дори й е много. Не съм чела друга такава книга, която направо си е вредна за четящите. След като я прочетеш, по-скоро може да пожелаеш да се самоубиеш, отколкото да успееш да се мотивираш, тъй като всичките им съвети, идеи и т.н. не звучат реално и напълно чистосърдечно мога да напиша, че не биха проработили в реалността, където всички ние живеем. И, ако ти не си запознат с тази материя и повярваш на написаното и въпреки усилията, които си положил при теб не се получава... ясно е какво ще си помисли човек и какво ще последва. Това е най-вредната книга, която прочетох през 2016 година и сигурно ще си остане такава още много-много години. 

2. Най-красивата книга за 2016: „Илумине“ от Ейми Кауфман и Джей Кристоф (изд. Егмонт) е моят избор, тъй като цялата книга е като картинка. Изглежда невероятно красива отвън и отвътре. Само да кажа, че втора част изглежда още по-красиво, тъй като има и скици на главната героиня и да, сигурно нея щях да избера като номер 1, но още не съм я дочела. Някои от другите прочетени книги с корици, които намирам за изключително красиви са – „Моята прекрасна книжарничка“ на Петра Хартлиб (изд. Сиела) , „Подарък от Боб“ на Джеймс Боуен (изд. Книгопис) и „Магията да твориш“ на Елизабет Гилбърт (изд. Прозорец). 

3. Новооткрит любим автор на 2016: Тази година прочетох книгата „Юда“ на Амоз Оз (изд. Милениум) и ми направи толкова силно впечатление, че се заинтригувах от другите произведения на автора. Не прочетох друго от него, но заедно с любимецът ми от 2015 година (Мишел Уелбек) са в списъка ми да прочета още неща от тях, което значи, че ще се случи, когато ме обземе желанието и най-вече се докопам до техни книги. :Р

4. Любимите ми книги на 2016: Това за мен е една много трудна категория, тъй като не знам на кой признак да ги определя кои са ми фаворити. Реално, не всяка книга, която ми е харесала много и съм я оценила високо в Goodreads е част от книгите, които задържам за библиотеката си. Затова реших, че е най-добре тук да поставя книгите, които образно казано си взеха парченце от мен и си го отнесоха с тях нейде из книжното небитие. Подредени са на случаен принцип. Това са:

o „Момичето от Дания“ от Дейвид Еберсхоф (изд. Intense)
o „Линчпин. Незаменими ли сте? от Сет Годин (изд. Сиела)
o „От онези, които заслужават да бъдат убити“ от Питър Суонсън (изд. БАРД)
o „Самоконтрол. Съзнанието може всичко“ от д-р Кели Макгонигъл (изд. Skyprint)
o „Връзка“ от Рейнбоу Роуъл (изд. Егмонт)
o „Магията на подреждането“ от Мари Кондо (изд. БАРД)
o „Магията да твориш“ от Елизабет Гилбърт (изд. Прозорец)
o „Моята прекрасна книжарничка“ от Петра Хартлиб (изд. Сиела)


Всяко заглавие е линк към мнението ми за книгата в Goodreads. Мисля, че така най-добре ще мога да предам реално защо това са моите топ книги за 2016-та година. Прочетох още много страхотни книги, но не бяха за мен толкова унищожително помитащи. Признавам, че се изненадах колко много интересни и добри заглавия съм прочела тази година. Това ме изненада, тъй като до преди да се замисля и направя равносметка мислех, че книжната ми 2016 година е била годината на незапомнящите се книги. Така, че и аз открих нещо вълнуващо за мен, пишейки този обзор. 

Надявам се вашата книжна година да е била също толкова наситена и вълнуваща като моята и в новонастъпилата 2017 година ни пожелавам още много книжни изкушения, помитащи душите ни книги и спокойни моменти на четене. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар