сряда, 31 май 2017 г.

Равносметка: Разреваващото книжно предизвикателство 2017


Със сериозно забавяне, равносметката на прочетеното за Разреваващото книжно предизвикателство, е готова. Липсваше ми муза да си нарисувам последните три книгоразделители, а и съм мързелив човек по природа, затова - сега. 

С Нат от „Претрупаното книжно рафтче“ и Криси от „Diagnosis Abroad” направихме това предизвикатество с цел да се справим с някаква част от натрупаните непрочетени книги. Е, за себе си, мога да кажа, че се справих принципно, но... много бързо възстанових баланса с дузина нови попълнения. Така че е спорно. Зависи от гледната точка. :Р

Беше си наистина ударно четене - 8 книги за 8 дни. Осъзнавах това още от началото и затова не очаквах чудеса от себе си и реших, че ако прочета 5 книги, ще приема за успешен този четатон. Е, прочетох точно 5 книги за 8 дни и съм доста доволна. Петата и последна книга я дочетох буквално 30 минути преди края. Отдаденост в последния момент.

В процеса на четене замених една книга с друга и четох на случаен принцип, поради което книгите, които прочетох, не са по ред на категориите. Ако Ви е интересно да видите какъв беше моят списък за четене за предизвикателството може да го направите тук.


Ето какво успях да прочета в реда на техния прочит:

Категория 6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги:
Започнах с книгата „ Какво се случва с любовта?“ на Стела Даскалова (изд. Сиела). Определено бях в настроение за нещо нехудожествено и затова се ориентирах към нея, а самата книжка е малка и много приятна за четене.
Страници: 200 стр.


Категория 3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш:
Мислех си, че сборникът с поеми “Dear Boy” by Emilly Berry (Faber and Faber) ще е лесно и бързо четиво, независимо колко труден е английският език. Излъгах се. Поемите бяха твърде сложни за разбиране за мен не само заради нивото на трудност на езика. Не сгреших в преценката си, че не трябваше да чета това чудо. :/
Страници: 57 стр.
Ревю в Goodreads: “Dear Boy”


Категория 4. Книга от нов автор за теб:
Книгата “My not so Perfect Life” by Sophie Kinsella (Bantam Press) твърдо бях решила, че ще я прочета този месец, тъй като я влача от април. За първи път четох нещо на Софи Кинсела, ако трябва да бъдем точни - слушах и четох. Прекрасно упражнение за усвояване на език. Със сигурност, ако ми попадне нещо нейно друго в комбинация с аудиокнигата, с удоволствие ще се развлека, но без аудиокнигата ще пасувам. Зарибих се по тези аудиокниги. Страхотно нещо са. Могат да накарат съвсем обикновена история като “My not so Perfect Life” да оживее. 
Страници: 400 стр.
Ревю в Goodreads: „My not so Perfect Life“


Категория 7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години:
Както споменах по-горе, ми се четеше нехудожествена литература и затова в списъка ми за четене намери място и второ подобно заглавие. „Писма до Сам. Уроци за любовта, загубата и даровете на живота“ от Даниел Готлиб (изд. Кибеа) я притежавам от много време, но определено очаквах да дойде специален момент за четене и не съжалявам, че изчаках. В един момент очите ми се пълниха със сълзи, в друг – се смеех. 
Страници: 175 стр.
Ревю в Goodreads: „Писма до Сам“


Категория 2. Книга от over-hyped автор:
Тук направих размяна. Осъзнах, прочитайки „Писма до Сам“, че са ми останали книги, които не са точно за бързо четене. А и не бях готова психически да чета „Двор от мъгла и ярост“ на Сара Дж. Маас (изд. Егмонт). Имам си своите мазохистични наклонности, но дори и аз си имам граници. Маас щеше да ми дойде в повече, затова я замених за „Всичко, Всичко“ на Никола Юн (изд. Ибис). Четох английското издание, тъй като само то ми се намираше наоколо. Като цяло нямах планове въобще някога да стигна до тази книга, но явно й е било писано да я прочета. 
Страници: 310 стр.
Ревю в Goodreads: “Evererything, Everything”


Това бяха петте книги, които успях да прочета по време на предизвикателството. Започнах и шеста, която бях поставила в категория 1. Става дума за „Гневът и зората“ на Рене Ахдие (изд. Сиела), обаче усетих, че ми е нужно да мисля и разсъждавам докато я чета, затова не се насилих да продължа. Нея, заедно с „Хари Потър и прокълнатото дете“ от Дж. К. Роулинг, Джон Тифани и Джак Торн (изд. Егмонт) от бонус категорията, която съм я почнала от много отдавна, ще ги дочета в някакъв момент. На „Часът на чудовището“ от Патрик Нес (Artline Studios) от категория 5 явно още не й е дошло времето, тъй като дори не я започнах. Е, такава й била съдбата. Ще дойде и нейното време. 

Като извод от цялата книжна лудост, мога да си направя, че пак наблегнах на леки за четене и малки като страници четива, но явно това са подходящите за мен за такъв тип предизвикателства. Макар, че всичко зависи от нагласата за четене. Явно ми трябва предизвикателство специално за дебели и тежки книги. Освен това, подобен тип предизвикателства наистина са интересни, тъй като по този начин човек дава по-голям шанс на различни автори и заглавия, които иначе не би прочел или отлага твърде дълго. :)












Няма коментари:

Публикуване на коментар