понеделник, 1 май 2017 г.

Победителите в мандала конкурса за оцветяване “Pinkish grey or Greyish pink?

Ето, че дойде краят на втория ми конкурс за оцветяване, който съм организирала до този момент. Както и предния път, не мога да мина без равносметка как се случиха нещата.

Първото и най-важното е: Благодаря на всички прекрасни дами, които се включиха. Без Вас това нямаше да се случи въобще. Благодаря Ви за ентусиазма, отдадеността и въодушевлението, с което мъдрувахте странички, цветови комбинации със сиво и розово, както и композиции за снимки. Страхотни сте. ^^


Ще започна с впечатленията си от провеждането на конкурса:

Първо: Този път направих една доста генерална промяна за самото включване. Снимките на оцветените мандали се пращаха в определен срок, през който никой не знаеше другият какво е изпратил и кой въобще се е включил. Идеята беше всички да имат еднакъв шанс при гласуването на публиката. Мисля, че се получи добре, но тъй като вярвам, че винаги има място за подобряване - за следващия път си отбелязвам да не качвам участниците по ред на изпращането, а малко да ги разбъркам. Моето ОКР няма да е щастливо, че няма ред, но мисля, че така ще е още по-добре. Единственият проблем на това предварително и тайно изпращане е, че аз щях да получа удар. Аз съм същата, когато има краен срок за конкурс – изпращам в последния момент. Макар да бях наясно с това и да си казвах, че няма да остана сама с наградите, си се поуплаших. Предполагам, че по-дълъг срок за изпращане би направил чудеса за притеснението ми. :)

Второ: Много съм щастлива, че конкурсът реално се превърна като предизвикателство за всеки един от участниците. С всяка мандала, която получавах, си личеше, че всеки един е отделил специално време за снимки. Това винаги го пренебрегваме, когато направим нещо красиво, просто защото сме много щастливи и искаме да го споделим по-бързо с хората, с които имаме същите интереси. Това е и моята малка гордост от целия конкурс – всички се постараха неимоверно със снимките. Бях като гръмната, докато ги гледах и им се възхищавах. Всеки път като видех мейл с надпис за конкурса и се вълнувах като малко дете да видя каква снимка са ми пратили. Прекрасно чувство. :)

Трето: Макар срокът, който оставих за гласуване, вероятно да се стори дълъг на всички участници, за мен беше много добре дошъл, тъй като открих, че не му става на организиращия по-леко да избира с всеки следващ конкурс, който прави. Напротив, имам чувството, че още по-зле беше. Може би, защото ставаше дума за мандали, а аз съм си техен отдаден фен, но имам съмнение, че просто си е трудно и това е един от недостатъците на конкурсите. Никога нямаш достатъчно награди, което ме води до последната точка...

Четвърто: Едно от най-големите ми съжаления от предишния конкурс беше, че не се сетих да подготвя предварително по нещо малко и дребно от мен за всеки един включил се. С начина на организиране на “Let’s color the summer!” това нямаше и как да бъде възможно, тъй като не знаех предварително колко са участниците. Това стана ясно в последния ден, а до анонсирането на получаващите наградите – разликата беше ден или два. Затова тази седмица на гласуване беше за мен - да се подготвя. 

Като цяло този път останах с усещането, че нещата минаха изключително леко, плавно и без никакви проблеми, освен стресът около последния срок. Имах най-прекрасните и коректни участници, което си е истински дар. ^^


А, сега отговор на въпроса: „Защо точно тези оцветени мандали бяха предпочетени?“ 

С визуалното представяне на наградите в събитието на конкурса във Facebook, споделих, че те са избрани и комбинирани специално. Още докато конкурсът беше само идея в съзнанието ми, аз си обещах, че ще избера две мандали, които сами по себе си ще ги асоциирам със самите награди, както и ще гледам за хармоничността на цветовете и за снимката, тъй като снимките са много важен елемент. Те са част от нашето общуване. 

Птичката мандала на Славина Фотева за мен е оцветена в пълна хармония между сиво, розово и синьо, а снимката си признавам, че ме плени. Донесе ми усещане за природен баланс – птичка сред полето от цветя. Мандалата се среща навсякъде около нас като форма и особено в природата, затова знаех, че това усещане значи нещо. Цветето мандала на Дияна Арабаджиева също е оцветено не просто с любима моя комбинация между розово, сиво и жълто, но в чудесен цветен баланс за окото. Снимката й ми донесе усещане за закачливост и слънчевост. Пренесе ме на открита поляна, обляна от слънчевите лъчи, където едно цвете се радва на компанията на пеперуда. 

Избрах техните мандали, защото явно този път съм на вълна природа и усещане за събуждане. Пишейки това, осъзнавам, че изборът ми със сигурност е повлиян от пролетта и това, че аз самата имам рожден ден през април. Винаги правим изборите си според това как се чувстваме в дадения момент от живота си. Именно затова, искам отново да споделя, че останалите оцветени мандали са страхотни и специални. Прекарах пет дни в сериозни дилеми, разглеждайки мандалите. Просто в този момент от живота ми за този конкурс – това са двете оцветени мандали, които предпочетох.

За изборът на публиката няма смисъл от думи, тъй като Нериман е виртуоз в оцветяването на мандали. А вълшебната мандала на Грета е като извадена от приказките за морски дълбини с тези камъчета отстрани. Всички мандали ме пренесоха някъде: едни ме запознаха с мистичното; други ме накара да се почувствам свързана със земята; трети ме върнаха в прекрасните години на невинното щастие от детството; четвърти ме телепортираха в далечни време, когато е имало замъци и принцеси. Много думи още ще трябва да изпиша, за да кажа всяка конкретна мандала как ме е омагьосала. Затова ще се спра, макар пръстчетата да ме сърбят да продължа. :)

Благодаря Ви още веднъж на всички. Прекрасни сте! 


Това е краят на тези размишления. Благодаря Ви, че го прочетохте. Аз съм си многословна и знам, че това винаги е малко досадно, но не ме бива да изразявам в малко думи хубавите неща. До следващия път! :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар