вторник, 26 декември 2017 г.

Какво се случи с книжните ми обещания за 2017 и какво предстои през 2018?


В края на 2016-та, някъде по това време, ме бяха налегнали много мисли за изтичащата година и предстоящата (сега отиваща си) 2017 година. Спомням си смътно, че се чувствах не особено щастлива по отношение на това как е минала годината, как съм се справила с годишните си цели по всяко едно направление. Най-тежко и неприятно се чувствах по отношение на поставените ми книжни цели и тогава – декември 2016 година, седнах и написах мислите си в този пост „Какво се случи с книжните ми цели за 2016 и какво предстои през 2017?“.

Това беше едно от най-умните решения, които направих в края на декември миналата година. Помогна ми да видя как сама си вредя и се отдалечавам от любимото ми занимание - четенето. В края на статията си дадох обещания, не си поставих цели. Целите за мен са нещо, което преследваш и целеустремено вървиш към него, а обещанията са като милувка - няма преследване, няма гонене, просто чисто удоволствие. Ако са правилните обещания – няма да се опитваш да ги спазиш, просто ще се случат, защото вътрешно изпитваш потребност да го направиш. :)

В момента се вълнувам, пишейки този пост, защото осъзнавам, че съм изпълнила обещанията си към себе си, че даже съм ги обогатила в процеса на 2017-та година, но нека видим какви бяха те в края на 2016-та:

1. Да нямам Goodreads предизвикателство.
Обещах си да нямам Goodreads предизвикателство, за да може да дишам спокойно, да чета с каквото скорост си искам и каквото си искам. Да, имах известни притеснения, че без цифра, която да преследвам, няма да чета толкова, колкото съм чела преди. Е, към момента имам повече прочетени книги, отколкото имах през 2016-та към тази дата. Отделно, сега през декември, както не съм на вълна четене, ако имах предизвикателство – вероятно щях да се тормозя да чета, за да го надизпълня с еди-колко-си книги или да гоня избраното число. Сега вместо това като не ми се чете – не чета. Реално, няма какво да гоня, да преизпълвам или настигам. Като няма определена цифра, всяка цифра е постижение. :Р
Другата причина да не си поставям Goodreads предизвикателство беше, за да мога спокойно да чета книги на английски език, както комикси и манги. Не само, че си чета книги на АЕ, комикси и манги, но дори не съм толкова бавна, колкото очаквах. Всъщност, открих аудиокнигите като нова форма на удоволствие от четенето. Намерих невероятни комикс артисти и мангаки. Запознах се със съвременната поезия и открих може би най-прекрасните стихосбирки, които цял живот ще бъдат с мен. Беше вълнуващо книжно преживяване без психологическия натиск на бройката.

2. Да се забавлявам и изненадвам с книгите.
Най-готиното обещание, което съм си давала някога. Както ви споменах по-горе открих съвременната поезия, аудиокнигите, нови любими комикс артисти и мангаки и какво ли още не. Четох това, което ми се четеше. Напълних си душата с моите любими guilty pleasure любовни исторически романи без да ми пука дали са „качествено“ четиво. :Р Включих се в няколко четатона и даже станах част от организаторите на две подобни предизвикателства – Разреваващото книжно предизвикателство и Четатон „Българските книжни дракони“. Но, най-прекрасното нещо, което ми донесе това обещание към мен беше, че се запознах и опознах няколко невероятни книжни дами. 

Причината, че приемам за успешна книжна 2017-та година е защото свалих всякакви очаквания от четенето, освен да отговаря на основната си цел – да ме радва, да ме спасява от реалността, да ме кара да мечтая и да си почивам. И това се изрази не само в придържането ми към горните обещания, но и чрез казването на „НЕ“ и „КРАЙ“ на други книжни дейности, които усещах, че ме дърпат към дъното. Прекрасни неща, но вече в тежест за душата и тялото ми. Това, което се опитвам да предам с думи е, че ако нещо го усещаш като работа, задача, задължение, а не като забавление – значи не е ок да го правиш. Аз функционирах на този принцип тази година - не чувствам ли пърхащи пеперуди в стомаха си - не се чете, не се пише, не се прави. :Р 

Двете обещания, за които писах по-горе, все още силно ме вълнуват и определено ще бъдат част от моята нова книжна година, но за 2018-та искам да добавя едно трето обещание към себе си, което се появи някъде по средата на тази година и от тогава насам бавно и постепенно се е загнездило в съзнанието ми като мисия и сериозна обсесия. Става дума за:

3. Да не трупам книги и да намаля сериозно непрочетените си книги.
За някои това може да е твърде крайно желание и може би малко неизпълнимо, но при мен има дълга история, почваща още от лятото на 2016-та година с продължение от това лято, когато сериозно и с голям ентусиазъм се заех да следя купчината с непрочетени книги и общата бройка на притежаваните от мен книги. Усещам силна вътрешна потребност да го правя и затова реално си обещавам да продължа и през 2018-та година да се стремя да намаля книгите си и да не ги трупам. 
Аз съм си книжен плъх, който обожава да си вре носа и да душка книжките си. Затова по-никакъв начин не си поставям краен срок или норма. Каквото стане. Важно е да я има нагласата за това да се случи. При мен вече от шест месеца насам я има и нещата вървят в тази посока, бавно, но все напред – към по-малко натрупани книги и по-малко непрочетени. Затова съм доста спокойно, че ще се случи това обещание. :)

Е, това беше моята книжна резолюция за 2018-та година. Ако в процеса на годината усетя че нещо друго ме влече – ще направя него. Важно е да си даваме свободата да изоставяме това, което вече не е релевантно за нас и да подхващаме това, което ни кара да се вълнуваме. 

Надявам се да Ви хареса този пост и ако вдъхновя поне един човек да седна и да преразгледа книжните си цели и да ги преобразува в обещания към себе си – ще бъде много щастлива. Ще се радвам ако ми споделите какви са Вашите книжни обещания от Вас към Вас за предстоящата година и какво Ви мотивира да изберете именно тях. Пожелавам Ви вълнуваща нова книжна година. 

Благодаря Ви, че стигнахте до края и до следващия път! ^^





Няма коментари:

Публикуване на коментар