36 days of type или усвоени уроци от първото ми дигитално предизвикателство

вторник, 12 май 2020 г.


Мина доста време, откакто 36 days of type предизвикателството свърши, но аз все така съм на мнение, че един самоанализ на това как мина няма да навреди.


36 days of type” ми беше първото дигитално предизвикателство и се постарах да го направя възможно най-лесно за мен, позовавайки се на опита ми от предишни месечни предизвикателства, в които съм се включвала. Въпреки това, имаше някои моменти от процеса, които не ми се получиха, и в тази статия ще Ви споделя какви бяха двата важни урока, които научих за себе си от първото ми дигитално предизвикателство.


1.   Първо подготви фона и го запази като примерен файл преди каквото и друго да подхванеш.

Не се мисля за много глупава, ама подходих към това предизвикателство доста глупаво. Може би беше от незнание, но това, което направих е, че измислих основата, тоест фонът, на който искам да са разположени всички букви и цифри впоследствие, и вместо да спра до там, да направя копие на файла и да продължа в новия файл с първата буква – аз просто си продължих в същия файл, създавайки първата буква до край. Чак след това копирах файла, изтрих излишните слоеве и нарочих файлът да бъде основа за всички букви и цифри от там нататък. Проблемът е, обаче, че в Procreate цялата информация се запасва в самия файл и дори да изтриеш излишните слоеве, то информацията остава записана в файла, което го прави огромен. Така, от потенциален 40 MB файл, всеки файл надебелява до размер над 100 MB, което като се направят калкулациите, възлиза на сериозна загуба на дисково пространство.

А, също така, ако решиш да споделиш time-lapse видео на нещо сътворено по този начин, то ще ти е трудно, тъй като повторението включва и всички онези изтрити слоеве. Мда, знам, прецаках се сериозно. J

Поуката тук е, че когато става дума за дигитално творчество, което изисква да има някаква база/основа/фон, на който всичко останало да бъде градено, то винаги копирай файла, преди да почнеш да създаваш променливите. Мисли за крайният резултат и планирай спрямо него сегашните си действия.



2.    Бъди честен със себе си какво очакваш да постигнеш с това предизвикателство, защото ако почнеш след другите, няма как да наваксаш и ще се самообвиняваш.

Аз се включих в “36 days of type” две седмици след началото му, но си мислех, че бързо ще наваксам. Е, не стана така. До самия край бях с няколко дни назад от официалния списък.

Истината е, че това ми беше първото предизвикателство, което съм подхващала и да съм толкова назад още от самото начало, но не знам от къде дойде тази глупава самоувереност, че аз мога да се справя и за нула време ще наваксам. Мдааа, ама не. Смисъл, наистина, нямам си и на идея с кой акъл съм си вярвала, че мога да наваксам две седмици букви докато същевременно всеки ден трябва да правя по още една?! Hello, crazy…!! Oo

Проблемът всъщност дойде не от факта, че реално не успях да влезна в крак с официалния списък за сътворяване на буквите и цифрите, а от това, че не бях напълно честна със себе си какви са ми целите за това предизвикателство. Мда, със сигурност очевидната ми цел беше да започна да творя дигитално и това си беше така до край, но всъщност под повърхността стоеше и друга цел, която не си признавах и която доведе до доста самообвинения, че не успявам да наваксам. Става дума, че такъв тип предизвикателства са чудесен начин работата ти да бъде видяна от повече хора, тъй като в дадения момент това е актуално и интересно. Без да осъзнавам напълно, аз се обвинявах, че не успявам да публикувам моите творения навреме, че да бъдат видени, когато дадена буква е наред да й бъде обърнато внимание.

Поуката е, че трябва да бъдем честни със себе си защо подхващаме даден проект, дори някоя от причините да го правим не ни се струва напълно алтруистична и подходяща за творческата ни натура. Няма значение каква е целта, тя ще си е там, скрита, и ще те тормози, докато не я вадилизираш и съзнателно не решиш да й кажеш „Не сега! или да промениш тактиката си за проекта, така че и тази скрита цел да получи своя израз и шанс за постигане, без да те тормози по време на процеса.

 

Това бяха двата урока, които научих за себе си от първото ми дигитално предизвикателство. Определено ще ги имам предвид за бъдеше. Надявам се да са Ви били интересни да ги прочетете и да съм успяла да Ви убедя, че самоанализът след приключен творчески проект е чудесен начин да подпомогнем бъдещото си аз да бъде още по-уверено и креативно. J

 


Благодаря Ви, че стигнахте до края!

 

До следващия път!



 


Няма коментари

Публикуване на коментар